Дата на изпращане:11 Февруари 2008 Гневът в мен расте с всеки изминал ден и имам чувството, че ще полудея. Имах 5-годишна връзка с едно момче, което беше почти идеално /поне за мен/. Даваше ми всичко, което може да поиска една жена - любов, внимание, разбиране и.т.н. а аз съответно му отвръщах със същото - общо взето пълно разбирателство. В очите на всички ние бяхме идеалната двойка - красиви, умни, успели и обичащи се...Но явно наистина прекалено хубаво не е на хубаво. Тъкмо бяхме започнали да мислим за брак и стана нещо, което не мога да си обясня - той каза, че вече не ме обича!!! Много ме уважавал и държал на мен, но просто осъзнал, че вече не изпитва същите чувства. Радвам се, че беше честен с мен и ми го призна. Занам, че не е виновен за нищо и че човек не може да командва сърцето си, но въпреки това съм адски разгневна от болката, която се е забила в сърцете ми. Всеки ден си задавам въпроса: "Къде сбърках?" Явно никъде, явно така било писано. Знам, че мога да разчитам на него винаги, но не мога да си обясня защо винаги когато всичко е наред и е много хубаво трябва да последва жесток удар от съдбата?!!! Дали сме пратени на този свят, за да страдаме? Момиче на 25г..................................................................................................
Коментар направен на 19 Февруари 2008 Добре че не сте се оженили. Аз също имах 4 годишна връзка, но се отдалечихме и разведохме. И до сега бившата ми 20 години след развода се опитва да ме преследва съдебно. .................................................................................................
Коментар направен на 18 Февруари 2008 Знам за какво говориш, ще ти кажа как изглеждат нещата от мъжка страна. Преди време бях влюбен в едно момиче, наистина само за нея мислех, запознахме се и започнахме да излизаме заедно, бях най-щастливия човек на света, тя също. Имахме няколко годишна връзка през последната от които истинах тотално в чувствата си към нея- НЯМАШЕ друга! Тя с нищо не ме е наранявала никога, напротив беше изключително мила и внимателна. Но според мен (след време си дадох сметка за това)тя се "успокои" че сме заедно спря да се "наточва" а напротив започна да се носи неглиже, но при условие че сме само гаджета и всеки е свободен да избира я напуснах. Дълго след това се обвинявах че съм егоист и че съм неспособен да обичам (като духовен инвалид) .................................................................................................
Коментар направен на 14 Февруари 2008 пак добре,че ти е казал навреме.същото, или подобно, се случи на сестра ми.насрочиха деня на сватбата, ушиха роклята и всичко готово-ще се женят в събота.в четвъртък вечер се обажда майка му и казва на баща ни - красимир и яна няма да се женят,защото не сме съгласни. и какво мислиш направи момчето- нито се обади повече на сестра ми, нито се показа,нито смс,нищо.след време се разбра,че имал друга връзка, не толкова сериозна тогава,обаче майка му, а може би пък и той са я предпочели. и след 2 години се ожениха.подкрепям сестра ми, но все още й е трудно с мъжете и все се чуди кой ще е следващият "принц" и какъв ще му е номерът.дано имате късмет ,повече шанс следващия път.светът е пълен със свестни мъже, но не винаги ги забелязваме.ж45 .................................................................................................
Коментар направен на 12 Февруари 2008 приятелят ти се е чувствал прекалено комфортно и сигурно с теб и си е повярвал доста много. после е започнал да чука още някоя - и ето, не те обича. .................................................................................................
Коментар направен на 12 Февруари 2008 става дума за друга, може би още нереализирана но има. това е често срещано явление към тази възраст след толкова години връзка. човека му е просветнало че света може би не свършва с теб. ще се върне. .................................................................................................
Коментар направен на 12 Февруари 2008 И аз имах подобна връзка и на мен същото ми се случи.Не се тормози ти нищо не си виновна.Гледай напред!Пак ще откриеш щастието. .................................................................................................
Коментар направен на 11 Февруари 2008 Страданието е това което ни кара да вървим напред и да търсим щастие. Ако сме само щастливи ще престанем да се борим и да имаме цели. А за какво ще живеем тогава? И аз страдам като теб - но приеми, че след удара пък ще дойде нещо друго - по-добро. Винаги е така. Усмихвай се даже на неприятностите, колкото и тъпо да звучи. И ще видиш, че и те даже ще ти се усмихнат. Щастието си отива и се връща. Важна в живота е борбата.
Има една мисъл - Желанието да имаш нещо има стойност много по-висока от стойността на това нещо.
Успех :) .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|