Дата на изпращане:5 Октомври 2007 Аз съм на 18г. и съм алкохолик.. Искам да се откажа но не знам как, отпитвах по вякави начини но не мога, вече съм супер престрастен.. Мисля, че ако не се спра да пия, ще си проваля живота...................................................................................................
Коментар направен на 2 Декември 2007 Здравей! Колко е хубаво да се замислиш навреме...аз малко закъснях.Не знам дали разбираш какво значи да си алкохолик...Имаш доста години пред себе си - дано са повече. На твое място бих потърсил в нета начин за решаване на проблема си с алкохола.Не бързай с изводите за себе си.Опитай да се справиш без лекарства и терапии.Казвам се Сашо .Писал съм след теб. .................................................................................................
Коментар направен на 10 Октомври 2007 (1)
Прекалено млад ли?
Старшини от армията, лекари, приятелки – изглежда всички искаха да го сплашат. А на тази възраст той и не би могъл да е алкохолик, нали?
Аз съм двайсет и четири годишен алкохолик. Започнах да пия на около тринайсетгодишна възраст. Тъй като училището не ми вървеше, аз напуснах и постъпих в армията, когато навърших седемнайсет. По време на основната си подготовка се напивах почти всяка вечер. На сутринта обикновено се чувствах доста зле. Не би могло и да е другояче след толкова пиене.
Една сутрин, когато ми беше особено тежко, ме натовариха да помагам в кухнята и главният готвач ме изпрати да изжуля кофите за смет. Измих ги донякъде, но той поиска да го направя отново, после още един път, а аз грабнах едната кофа, запратих я по него и му креснах да си ги изчисти сам. Той ме изпрати при ротния, но този път ми се размина и това беше важното.
Някак успях да премина основната подготовка и тогава оставих пиенето почти за три месеца, тъй като всяка вечер имах курсове. Реших, че не си струва да се тревожа за проблемното си пиене, щом съм в състояние сам да спра. Алкохоликът не може да остави пиенето – нали? (Вече знам отговора – не е вярно.)
Тогава ме изпратиха във Виетнам и аз прекарах повече от година там или пиян, или с лош махмурлук. Когато ме върнаха в САЩ, се запознах с момиче, което тук ще нарека Карън. Изкарахме към две седмици заедно и тогава тя ми каза да вървя по дяволите, като взема и бутилката си там. Аз наистина си я взех и удавих мъката си с нея.
След това продължих службата в Аризона, където пиенето ми набра още скорост и в съзнанието ми започнаха да се появяват бели петна; попаднах и в ареста заради превишена скорост и шофиране след употреба на алкохол. Не след дълго престанах да се безпокоя за външния си вид и впечатлението, което правя в строя. Накрая повторно кандидатствах да се върна във Виетнам. Там по същия начин прекарвах повечето време пиян. Военните ме изпратиха на психиатър, защото не мислеха, че нормален човек може да пожелае да застреля ротния си старшина и сам той да прави двукратно опит за самоубийство.
Когато отново се прибрах у дома, единственото нещо, което продължавах да обичам, беше бутилката. Карън и двете други момичета, с които излизах, вече не искаха да ме виждат.Тогава срещнах наистина прекрасно момиче, на което ще казвам Джийн. Сгодихме се и бяхме щастливи – Джийн с мене, аз с бутилката и Джийн. Прекарвах всичките си уикенди с нея. След около три месеца обаче – край на уикендите. Търсех я по телефона всяка вечер от близката кръчма и по-често не я намирах. “Това не може да е пиенето ми, мислех си, защото мога да го спра когато си поискам. Но аз просто не искам.”
Започнах да пия от сутринта, за да вляза във форма. Понякога пък изобщо не отивах на плаца, защото пиенето още ме държеше и не можех да стоя на крака. Всички бяха против мене – щях да им покажа, че и те не са ми нужни. Получих заповед да замина за Германия, открих, че и там никой не ме обича. На два пъти редовите повишения ме отминаха. Третия път, след почти пет години в армията, накрая ме произведоха сержант. Това изглежда също не развълнува никого. Щях да им покажа – с още и още пиене!
Вече не разсъждавах нормално. Каквото и да кажех, думите ми изглеждаха безсмислени за всички освен за мене. Не помнех за какво се е говорило преди пет минути. Обикновено губех съзнание, щом се докоснех до чаршафите си. Събуждах се плувнал в пот. Чувах гласове, когато наоколо нямаше хора; виждах неща, каквито не съществуваха. Тогава един ден – бум! – попаднах в болницата с истеричен припадък. Какво се бе случило? Нервна криза ли имах? Лекарят ме попита за пиенето ми, но аз не пожелах да му отговоря. “Не съм луд, мислех си, и не може да съм алкохолик – твърде млад съм.”
Щом ме изписаха, се върнах в поделението и там всичко си беше същото. Приятелите ме дразнеха, а това ме караше да си пийна, после пак и тогава…
Стана ми ясно, че не мога да спра. Но явно не можех и да продължавам така. Говорих с главния старшина и с батальонния командир и те ме свързаха с член на АА. Сигурен бях, че мястото ми не е в група на АА – мислех си, че там всички са възрастни хора, скитници от предградията. Бях така загазил обаче, че реших да опитам така или иначе.
И така, след като обърнах няколко чашки, отидох на една сбирка – оказа се, че не всички там бяха възрастни и съвсем определено нямаше скитници! Бяха така мили към мене, че реших много да внимавам – при цялата тази любезност не можеше да не поискат нещо. Не бих могъл да им се доверя. Когато отидох на следващата сбирка, изобщо не бях пил преди това. Седнах и чух как започна изказването си първият: “Аз съм алкохолик.” Не можех да призная това за себе си. Но след като изслушах разказите им, разбрах, че и аз съм алкохолик и си го признах.
Все още не можех да изкарвам нощите си, без да пийна, така че отново се обърнах към медицината – този път към център за рехабилитация. Посещавах сбирките на АА два пъти седмично. Когато излязох от центъра, продължих да ходя. Открих, че хората във всички групи на АА бяха също толкова мили като хората от първата. Освен това разбрах, че единствената им цел е да ми помогнат да остана сух, както и те самите да бъдат трезви. Дванайсетте стъпки на АА ми показаха пътя към трезвеността, ако го желаех. А аз го желаех!
Отношението ми към АА се промени, а АА ми показаха нов начин на живот.След известно време умът ми започна да се пречиства от мъглата, в която тънеше. Паметта ми лека-полека се възвърна. Почувствах се по добре и психически, и физически. Веднъж се подхлъзнах – опитах се отново да пия, – но в АА ми казаха да не се тревожа за вчерашния ден, защото нищо не може да го промени; да не се тревожа и за утрешния – той още не е дошъл. Живей за всеки двайсет и четири часа поотделно, посъветваха ме те. И това наистина помага. Днес съм трезвен. Както споменах, аз съм двайсет и четири годишен алкохолик… и съм щастлив!
.................................................................................................
Коментар направен на 6 Октомври 2007 Познавам едно момче на 18 което е алкохолик. Всички го одумват и никой не го възприема на сериозно. Освен това и на мен вече ми е малко странно ... всеки ден е пиян ако няма с кой да пие пие сам...и си харчи парите само за алкохол и цигари...не знам-спирай го малко по малко го намали опитай да не пиеш. Хубавото е че си осъзнал грешката си :) .................................................................................................
Коментар направен на 5 Октомври 2007 Ебаси колко си интересен.Сега ще те помним цял живот.Леко само да не пуснеш жълто от кеф. Алкохолик хахаха .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|