Дата на изпращане:14 Юли 2007 Баща ми е алкохолик.Работи.Така наречената ми баба-негова майка,е чудовище,без капка преувеличение.Настройваше баща ми срещу нас,а той като се напие става страшно...
Аз съм на 18,момиче.Винаги ми е било чудно защо нашите не се разбират като другите родители,или защо майка ми все плаче,пък другите семейства са щастливи.Преди няколко дена,беше сутрин и аз и брат ми още си бяхме в леглата.Той е на 22,има депресия,която сякаш не се лекува.Събудих се както обикновено с караниците на нашите.След около час тиради и викове се пренесоха в кухнята и чух как баща ми удари няколко пъти майка ми.Аз и брат ми веднага се втурнахме да го накараме да я остави,тя беше паднала,с разплакани зачервени очи,а той беше побеснял.Пак заради баба ми,тя го манипулира,но понеже е страхотна лицемерка,той не се осъзнава.От този случай насам аз и майка ми се преместихме да живеем в апартамента ни,а баща ми и брат ми останаха на вилата.Брат ми иска да е с нас,но му е жал за баща ми,на мен също ми е жал,но ако не бяха неговите простотии още щяхме да сме заедно,и поне щяхме да имитираме семейство.Спомням си на един Ивановден,баща ми яко се напи и ходи да изпраща гостите с майка ми,падал по пътя,не можел да стане и все от тоя род неща,скарал се с майка ми пак,и тя го оставила и се прибра,той дойде след 15-ина мин.Немската ни овчарка беше настинала,беше тъмно и баща ми вонеше на алкохол.Явно кучето не го познало,защото се втурнало да го хапе.Баща ми се вбеси и го подгони из цялата вила с огромна греда,щеше да го убие,кращеше като обезумял,това никога няма да го забравя,сега едва сдържам сълзите си докато пиша.Скрихме кучето,но то разви рак и умря няколко месеца по-късно,а всички го обичахме,баща ми също.Той също плака като го погребвахме.Иначе не е лош човек,малко е стиснат,но като изключа това и алкохола,той е страхотен баща,ходили сме за риба и мн неща сме правили заедно,винаги съм изпитвала една особена привързаност към него,а сега,сега не знам какво ми е в душата.В шибаните вечери пред телевизора в апартамента майка ми ми разказва какви неща е правил и преди,и се питам 'това моя баща ли е?',но тя не предполага дори какво ми е.Снощи даже й се скарах ,че ми скапва и без това скапаното настроение,не знае какви усилия полагам,за да се държа на повърхността.
Когато човек има мъка в себе си,тя е като товар с камъни,или въглени,така го чувствам.И когато споделяш ти постепенно се отърваваш от тях,и ти става по-леко.Не съвсем,но все пак е по-добре,или по-точно е по-малко зле.
Варна,18г
.................................................................................................
Коментар направен на 13 Декември 2007 Абе, вие сте ненормални да стоите и да търпите такива жалки подобия на хора около вас!
Ще ви дам само един съвет - баща или не, съпруг или не - бягайте по-далеч от него, а като ви е толкова мъчно и ви липсва - ми виждайте се веднъж на 3 месеца за по 1 час у тях докато не се е напил....
.................................................................................................
Коментар направен на 25 Ноември 2007 Ооо мила, не се разтройвай толкова, вече си гледай напред, живота е пред теб, а той те зове. Какво клане и побоища е правил баща ми и не само с чужди хора, дори с мене. Когато алкохолиците се напият и минат степента на деменция, нямат съзнание. Води ги само подсъзнанието и стават "други" хора. Може да ти е мъчно, но това е неговата съдба. Можеш да му помогнеш, но не и ако той сам не го иска.
Успех и късмет и гледай напред!!! :) .................................................................................................
Коментар направен на 15 Август 2007 С възрастта стават още по-зле - видях го в много семейства, вкл. моето.
Най-ужасното е че на възраст раздяла не е възможна, никой от тях не може си оправи живота занапред.
А най-тъпата реплика: "Търпях баща ви - за да не израснете в разделено семейство..."
Евалла, по-добре ли бе да живея в тоз кошмар?!?!?
Ей това за мен е голямата тъпотия! Ако мъжа ти отива към алкохолизъм и не прави нещо да се оправи - БЕГАЙ!
М32 .................................................................................................
Коментар направен на 25 Юли 2007 На 16 годи съм и съм момиче.Аз също имам тоя проблем с тая разлика ,че баща ми е алкохолик,комарджия ,мързелив е (може само да седи и да нарежда кой каво да направи,какво да му даде,къде да иде) и като се напие (а и не само тогава) е ужасно агресивен.Пропил се е в казармата и от тогава е все така.Бил е майка ми докато е била бременна (цяло чудо е ,че съм нормална) бие я и сега ,бие и мен и то не с юмруци.Последния път ме рита в лицето и счупи телефона в глават ми.Много ме е страх за майка ми.ВСеки ден ходи посинена.Колежките й я питат кво е станало ,а тя трабва да лъже,че е паднала.И като изтръгна телефона аз легнах върху нея за да не може да я удря.Ходили сме да живеем при баба ми(по майчина линия),но пак се върнахме (огромна грешка ,за която аз съм виновна ,защото ме беше срам).Сега не можем да се измъкнем.Той заплашва с нож ,че ако тръгнем на някъде ще ни намери и цитирам какво казва на майка ми "Ще те намеря и ще ти отрежа главата е с тоя нож после ще я отнеса на баща ти!".Представяте ли си какво е това за едно 16 годишно момиче.Знаете ли каква травма е.Може ли според вас човек да жовее нормално така?Майка ми не може да скъта 2 лева от него, щото ни краде и ги прахосва по тото и пиене.Непрекъснато твърди ,че ние сме "малоумни" ,а той бил жертвата.Били сме прости и злобни ,а той не ни пречел като си пиел.Просели сме си боя.БОЛЕН МОЗЪК вие разбирате ли.Казвам ти хващай брат ти и майка ти и бягайте колкото можете ,защото ще стане ПО-ЗЛЕ.И ние не бяхме чак така,но стана МЪКААА.Не се живее така.Който не е бил в такова положение не знае какво е да те е страх всеки ден.Искам да се разведат от все сърце.Всичко от ,което ме е срам да кажа на приятелите си е породено от него.Ако се махне ще съм най-щастливия човек ,но НЕ.ЖИВОТА Е ГАДЕН И НЕСПРАВЕДЛИВ,а той ще ме надживее копелето му мръсно.НЕ МИ ПУКА КОЙ КАКВО МИСЛИ и дали е христянско или не.Искам да му видя сметката ,но не си заслужава да си хабя живота заради него.Удрям го ,колкото мога ,но как мога да му надвия с мойте 44 кила?Как може едно дете да е наравно с друго при условие ,че едното семейство е мойто ,а в другото семейство родителите са лекари ,бащата пести и купува нов апартамент на дъщеря си?
София 16 момиче .................................................................................................
Коментар направен на 24 Юли 2007 Kym avtorkata :
Znachi i az imam podoben problen . Ot grad sofia sam i sam na 19 ..
Bashta mi e piqnica ot klasa i kato se napie pochva da tormozi maika mi..
Nqkolko pyti mi e idvalo da izvadq pistoleta i da go raztrelqm na mqsto no.. ne mi stiga smelosta ...
Mislil sam da go vkaram v invalidna kolichka , da mu strosha racete , da go mi strosha rebrata no uvi ne mi stiska. Ne che me e strah ot nego, no ne smeq zaradi maika mi. Tq bi stradala mnogo ako vlqza v zatvora i ...
.................................................................................................
Коментар направен на 21 Юли 2007 Виш кво,алкохолизма е болест!Направи ВСИЧКО възможно,да го върнеш към другата му половина!Ако вече е късно...но тези със шамарите не ги слушай!трябва да си ненормален да посегнеш на БОЛЕН човек,от собствената ти кръв!!Ако е късно,по добре се махни!Но първо го попитай защо пие!Повярвай ми в повечето случаи има причини за които ти не си предполагала!!Това ти го казва човек с 18 г дъщеря.С подобни проблеми...Диалогът е основния компонент за разбирателство!Само така можеш да смъкнеш този товар от плещите си!Поне опитай!Желая ти успех!!! .................................................................................................
Коментар направен на 19 Юли 2007 колкото и да го обичаш този човек е опасен. и може да донесе не са,о много скръб но и смърт.
моят пияница умря малко след като навърших 25. тъга има още по хубавите моменти но горчивината си остава и спокойствието вкъщи си е незаменимо.
дай боже подобни хора да не живечт дълго че унищожават психиката на хората покрай себе си. .................................................................................................
Коментар направен на 18 Юли 2007 Здравей,
аз съм момче на 17. Много ми стана мъчно, като прочетох историята ти, защото мога да почувствам твоята болка. Това е така, защото и около мен има страшно много интриги, алкохол, омраза, малоумници, сълзи и т.н, ... всъщност наркотици пропуснах да кажа, но това е отделен въпрос.
В момента съм доста изморен, защото цял ден бях по работа, но искам да разкажа малко повече за мен, защото те чувствам някак много близка.
Аз живея на едно място, където има хубави коли, мотори и други неща, но всички те са крадени, всеки кара, но никой няма книжка. Повечето хора са бедни, скапани и много пушат. Моята къща е доста голяма, и в нея живееме общо девет човека, от които двама са алкохолици, ...ама под алкохолици разбирай хора, които са пропити с алкохол до костите си, хора, които не изтрезняват НИКОГА! А иначе няма човек, в къщата, който да не пие алкохол, дори и аз пия тази отрова, но аз поне знам какво правя, и не приличам на роднините си. Та тези двама алкохолици, с които ми се налага да живея са абсолютни малоумници, скапаняци и интриганти. А двамата правят просто взривоопасна реакция, нямат спирачка! Това е постоянен тормоз, всеки ден, тормоз! Преди време изключително много ме нараняваше тази болка, защото бях малък, чувствителен, уплашен.., но с времето станах много силен, и доста по-мъдър. Незнам точно какво целя, като пиша това, но просто искам да ти кажа, че алкохолика е безмозъчен човек, и да му помогнеш понякога е почти невъзможно. По-добре зарежи баща ти, или каквото си решиш, но не се умърсявай с това, не го заслужаваш. Не се занимавай с хора, които са под нивото ти, нищо, че носиш тяхната кръв! Опичай си акъла, и си търси щастието някъде, където и да е... Няма абсолютно никакъв смисъл да се занимаваш с алкохолици, няма смисъл да си пропиляваш живота, заради чуждите грешки. Колкото и да обичаш баща си, разбери, че той е виновен. Бягай надалече от всякакви такива лайна, като баща ти и баба ти! Ако трябва сама се издържай, това ще те направи още по-силна. И също така в повечето случаи, човек се пропива, защото винаги има кой да му ходи зад гъза, и по някакъв начин се чувства спокоен, чувства, че може да се напива и после, ще има на кой да му оправя бакиите, ще има кой да го вдигне, и т.н. Така, че като не се занимаваш с баща ти, помагаш и на себе си и на него. А за баба ти няма какво да се каже просто. Тя ще чувства злоба дори и на смъртното си легло, а да чувстваш злоба определено не е хубаво изживяване. Не мисли, че и е леко и на нея. Просто гледай да не правиш глупости и да не си вредиш, напротив стани силна, стани нещо! Личи си, че си умно момиче, остава само да си силна! Няма невъзможни неща, света е твой! Просто не се занимавай с хора, които ти вредят, незнам.., това мога да ти кажа, и аз съм го изживял, мислил съм го, мислил съм го...
Бъди щастлива!
Слагай там усмивката и това е! --> :) .................................................................................................
Коментар направен на 17 Юли 2007 и на мене ми са случи това преди няколко дена и моя е алкохолик,между другото и аз съм на 18 само че съм момче и моя баща е добър човек ама алкохола им мъти мозъците и трагна да бии маика обаче аз му праснах 2-3 6амара и са спря не посмя да ми скочи иначе 6тяхме да са помлатим колкото и нехристиянско да е,кво да ти кажа моито момиче поставете му ултиматум или спира да пие или го напускате и няма да ви види повече и кажи на брат ти да са стегне и да са държи като мъж да му играи 2-3 тупаника като трагне да бии маика ти другия път 6тото не спре ли да пие 6те има и друг път,успех и не се тормози за гре6ките на другите и за не6та които не зависят от теб .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|