Дата на изпращане:19 Юни 2007 Аз съм на 38 год. (Бях написал че съм алкохолик, ама го изтрих).До това ме докара имането на пари, калпазанлъка, добрата жена бе то и аз вече не знам.....просто паднах в тая дупка и излизане няма. На тези дето пишат тука, че ще се оправят-НЕ алкохола е до гроб, просто се опитайте да го угранечите, примерно само бира или само вечер по най много 200 гр. и така...това е от мен, МОЯТА ИЗПОВЕД.................................................................................................
Коментар направен на 5 Ноември 2007 наистина си много ама многоо прав.. аз съм момиче на 16 и не съм алкохоличка,но имам такъв баща..какво ли не направихме за него за да откаже алкохола ,но той не иска или не може...и сега просто се пребира постоянно пиян и аз веч се премирих с това. .................................................................................................
Коментар направен на 4 Август 2007 Искам да ти кажа само, че без да съм алкохоличка се съгласявам 100% с думите ти.
Сигурна съм, че алкохола е до гроб,някой могат да контролират количеството донякъде, други не.Аз цигарите не мога да откажа, въпреки че пуша по5-6 на ден, понякога нито една, но 15 години не мога да ги откажа.Така че от това си правя извод за всички зависимости.И имах приятел, с когото се разделих преди 2 години, който според мен имаше алкохолна зависимост.Баща му беше човек с добра работа, весел, готин.... и пиеше от сутринта.Така беше свикнал и приятелят ми, макар че аз дълго време не го разбрах.Той никога на призна, че има проблем и не личеше-винаги душата на компанията, всички хора го заобичваха от пръв поглед.Но не всеки разбираше, че целта на купона е пиенето, а не е средство за купон.Тогава беше на 27 години, още издържа много на пиене и аз видях, че това може да продължи цял живот, както е с баща му, който сее научил да контролира количеството донякъде.За много хора това положение е дори приемливо, но за мен -не и аз му го казах и приключих.Той така и не осъзна проблема или не си признава.Самата аз преживях прекрасни мигове с мъжа и с алкохола и разбрах колко добър приятели са двамата:)Осъзнавам утехата и сигурността,релакса който пиенето дава поне докато го контролираш....и спрях до там.Нямам представа как се стига до зависимостта, какъв е пътя, защото аз съм имала много пиянски вечери, но само с цел купон и отдавна приключих с тях.Понякога си мисля, че това до известна степен е генетично или взет от родител модел на поведение както беше при него.Беше ми много тежко да се разделя с него, като посочих пиенето като мотив...щяхме да се жениме и много съм мислила и чела по този въпрос, но послушах инстинкта си за самосъхранение.Ако тогава бях прочела тази изповед не бих мислила толкова. .................................................................................................
Коментар направен на 3 Август 2007 Никой не разбира някои от пиещите. Не че аз съм такъв, но имам някаква идея за причините. Когато живота ти влезе в задънена улица и няма изгледи за оправяне става вътрешен конфликт и човек не знае как да я кара. Всеки ден се лута. И накрая открива, че като пие спира да го вълнуват такива мисли. Затова тръгват натам. Е, на някои просто им харесва да се наливат, но не говоря за тях. .................................................................................................
Коментар направен на 19 Юни 2007 Много забавно и типично за алкохолиците "До това ме докара имането на пари, калпазанлъка, добрата жена бе то и аз вече не знам.".... Извинявай, но ТИ сам си се докарал до това положение.... Само ти си си виновен и никой друг! .................................................................................................
Коментар направен на 19 Юни 2007 Прекратих една връзка, с мъж, който беше специален за мен, само заради пиенето му. Не исках да живея в страх какво ще направи при следващото напиване. А иначе е чудесен и ми е мъчно за него. Но си наложих и прекратих всичко. Не зная какво да ти напиша. Всеки със своя си кръст. Ти сам знаеш как би се променил живота ти ако успееш да направиш така, че ти да управляваш алкохола, а не той теб, но също така зная колко е трудно и че малко успяват. За което им свалям шапка. Да пребориш себе си е най-трудното нещо на света.
Една жена на 35. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|