Дата на изпращане:29 Януари 2008 Здравейте!искам да получа съвет.Синът ми е на 16.Почти преди година почина съпруга ми внезапно.Достоен човек но немърлив спрямо здравето си.От тогава със сина ми много не се разбираме,започна да ми прави напук,да не влиза в час и ето сега успеха му от отличен вече е на 3 и 4.Започна и да пие и да се прибира по ранните часове и да развива теории ,че няма полза от учене.Опитах всякаква дипломация.Успях да се справя с доста проблеми след смъртта на съпруга ми.Поговорих със сина си /макар че е трудно да се води диалог/а той заявява ,че ще си прави каквото си иска и нямал претенции спрямо мен.Всичките му капризи и след смъртта на баща му са задоволени и никаква съзнателност и отговорност не проявява.Баща му беше офицер от БА изпратен с военни почести,аз съм учител и мисля че ме уважат учениците,но къде сгрешихме?И какво да правя-почти съм се отчаяла ,че сина ми ще стане разумен и отговорен.Не знам докога ще издържа на този психологичен тормоз?Помогнете ми!.................................................................................................
Коментар направен на 4 Март 2008 Болката от загубата тук се съчетава с естествения бунт на децата на тази възраст, които търсят начин да утвърдят себе си и да си изградят независима идентичност, посредством отрицанието на това, което им се спуска като задължение и директива. Решението е в многостранна "психоатака" и манипулация. Най-напред трябва да си намери свестно момиче, което със сигурност ще има на този етап по-голямо влияние върху него, отколкото Вие. След това трябва да поговорите с него, да му внушите разочарованието си и отчаянието си, да му покажете, че на тази възраст и при вашето семейно положение, Вие имате нужда от неговата подкрепа, а не той от Вашата. Трябва да влезете в ролята на нуждаеща се от помощ слаба майка (независимо дали е така) и да му покажете по ясен начин, че сега той е мъжът в къщата и вашето емоционално и друго здраве е в негови ръце. Това, казано инак, е привидно хвърляне на голяма отговорност в ръцете му, без реално да му се дава такава. Вярвам, че ако се направи умерено, това може да го стресне и да го направи по-стабилен, отговорен и сериозен, като е необходимо Вие или някой ваш близък, към който той изпитва респект (брат, чичо, баба, дядо...) да му обясните това. Нужно е още да му обясните, че по пътя по който е тръгнал се стига или до кофата с боклук или до тоталната деградация. Обратното означава път към сериозна, стабилна, добре платена работа и това, което той твърди за образование, дори в днешната ни съсипана образователна система, все още не е вярно.
Винаги бих препоръчал и при по-големи ексцесии да потърсите помощта на психолог. .................................................................................................
Коментар направен на 24 Февруари 2008 Виж сега без да се обиждаш нещо зато повечето го приемат като обида, може би защото за България тези неща са нови. Срещу това би му погнал психолог, това е е психиатър който лекува лудите а психолог, който просто разговаря с хората и се опитва да приложи тази "дипломация" която явно ти не можеш.
Другото нещо е църквата, вярно че някой сега ще се изсмее но не е тъка във всеки град има поне една църква която поддържа някаква дейност с младежите. По добре да се научи на християнство (не да стане поп а просто да разбере някои истини от църквата) отколкото да се напива... .................................................................................................
Коментар направен на 21 Февруари 2008 Къде сгрешихме? (згрешихме)
Никъде не сте сгрешили. Обръщай повече внимание на себе си и остави човека сам да проумее за какво става въпрос. С дипломация не става, трябва му точно обратното, игнорирай го и ще видиш как ще се освести!!! Успех! .................................................................................................
Коментар направен на 11 Февруари 2008 разбирам те майче,много е трудно,опитай се да му покажеш чувствата си,ако трябва отначало си води монолози,аз преди криех сълзите и слабостите от сина си,но после осъзнах че е грешка,трябва да знае че не си безчувствена,че е мъж за да бъде той по-силния и да те пази,спечели доверието му ,споделяйте си,мисля че още не е преодолял мъката от загубата на баща си,успех,прегръщам те Ф31:) .................................................................................................
Коментар направен на 2 Февруари 2008 Ако е като мене на неговите години ,няма да го оправиш,като му се месиш.Остави го да си прави каквото иска пък да видиш,че накрая сам ще се стегне,чи и висше ще запише,когато няма кой да му дава тон в живота.И какво толкова може да стане накрая?Най-много да повтаря годината.Не е толкова страшно.И на него не му е лесно,не е само на вас.Все пак да изгубиш родител на такава възраст... .................................................................................................
Коментар направен на 2 Февруари 2008 Проблема ти е че си даскал. Смени си професията защото общуваш основни с други учители и разни глезльовци, което не е много здравословно. Бащата щом е бил военен явно е бил много строг към сина си.
Позната картинка. Моите и те са бивш военен и настояща даскалица. Всички даскали са сдухани и смачкани. Често ми минават мисли през главата как с кеф забивам нещо остро в окото баща си например. Не е особено нормално. По правило учителите и военните вече не са нормални хора след
като са работили дълго време професията си! Не знам във вашия случай какъв точно е проблема, но учител и военен е много лоша комбинация за техните деца (особено синове) по принцип! Това го казвам от моя опит. Може пък да не съм прав. Все пак ти препоръчвам да идеш и да говориш с психолог за проблемите си. .................................................................................................
Коментар направен на 1 Февруари 2008 Според мен вие трябва да го накарате да осъзнае, че той е МЪЖЪТ в семейството.Малък, но важен.Спрете да угаждате, поискайте помощ-да, от вашия син.Спрете да укорявате, просто го накарайте да се почуства значим, бъдете жертва, дори и престорена и се надявам той да проумее и да прогледне!Ако не го приучите сега да ви помага , по нататък не се и надявайте...Той или ще се провали от самосъжаление или ще ви изостави за да тръгне по незнайни и за него пътища.Запазете този малък мъж, покажте му че е значим, че отчаяно се нуждаете от него.Мисля че ще има успех.. .................................................................................................
Коментар направен на 31 Януари 2008 ами на това му викат пубертет и всеки минава от там.Така,че изобщо не трябва да се притесняваш.Като стане на 18 ще му мине и ще почне да мисли като по-зрял човек.Така,че всичко е въпрос на време.Успех !
.................................................................................................
Коментар направен на 30 Януари 2008 вижте госпожо ,аз също съм на 16,но съм момиче.мойто родители се разделиха преди месец и го приемам много тежко ,а си представям както щях да правя ,ако баща ми беше починал (въпреки ,че е пияница и бие и мен и майка ми).имам приятелка чиийто родители също се развеждат и тя пие и спи по купони денонощно.никой не може да помогне на сина ви ,ако той сам не си помогне,но не се отчайвате нищо не е загубено.едва преди година е загубил баща си,загубил е подкрепа,загубил е пример.нищо не може да му върне това ,което е имал.всичко минава с времето.издръжте още малко и бъдете до детето си ,когато е нужно,покажете му ,че въпреки ,че е загинал баща му ,той не е сам.само ще ви посъветвам да не се карате с него ,а да подходите с разбиране ,ще мине време и ще осъзнае ,че вече той е мъжът в семейството.ако не се получи поговорете с приятелите му.помолете ги за помощ.не вярвам да ви откажат.УСПЕХ! .................................................................................................
Коментар направен на 30 Януари 2008 Спокойно! Ти нямаш вина. Ти правиш каквото можеш.
Аз също имам проблеми със сина си, който е на 19 и повярвай ми, зная за какво говориш. Нещата при мен стоят по малко по-различен начин, но с времето осъзнах две неща: първо, нашите деца не са "наши деца". Те са отделни хора, с различрни от очакванията ни характери и прояви. Независимо какви родители сме били ние, децата ни са подложени в процеса на развитието си на действието на различни фактори, които ние не можем да контролираме. Ето ти един прост пример - познавам жена, която има двама сина с много малка разлика във възрастта, но коренно различни като характер и поведение.
Второ, ние глезим твърде много децата си. Като те слушам, май и ти си разглезила твоя син. Аз осъзнах, че съм допуснала тази грешка преди няколко години, когато синът ми се обърна и ми каза (по повод на нещо, което бях направила за него, и което ми костваше доста) "че кой те е карал да ми помагаш?". Това не му попречи да се възползва от моите услуги, обаче.
Има и друго, отношенията между майка и син са по-особени. Струва ми се, че момчетата се доказват първо като разрушават майчиния авторитет, защото инстинктивно усещат, че както и да постъпят, майчината любов им е гарантирана. Ако семейството е цяло и бащата е човек на място, той би могъл да се намеси и да коригира тази ситуация. Но за съжаление нещата не са винаги каквито ни се иска да бъдат.
С всичко това искам да ти кажа, че може би е добре да се "отдръпнеш" малко от сина си и да го "видиш" по-добре. След това започни да взимаш решения по отношение на него, които изпълнявай без колебание. Никакви кавги или упреци, бъди разумна, но желязна. Само такова поведение може да внуши респект у един подрастващ младеж. Ако мислиш, че е потиснат от смъртта на баща си, защо не потърсиш помощ от психолог? И накрая(и това е най-трудното) подготви се да го оставиш да допусне своите грешки.
Аз все още се надявам, че с времето моят син ще стане по-отговорен. Но така или иначе, това е възраст, в която връзката майка-син трябва да претърпи промяна. И според мен правилната посока е към взаимно зачитане и уважение, независимо дали двамата се харесват или не.
.................................................................................................
Коментар направен на 30 Януари 2008 Здравейте!
Аз съм на 38 , а синът ми е на 17.
Едва ли някой може да ви даде съвет, но , не забравяйте, че това наистина е една особена възраст. Момчетата и момичетата стават трудно търпими. Защо не потърсите съвет от психолог? .................................................................................................
Коментар направен на 30 Януари 2008 заеби го това малко въшливо копеле, живей си живота! .................................................................................................
Коментар направен на 30 Януари 2008 Синът ви е претърпял много тежка загуба...може би по този начин се опитва да превъзмогне липсата...наистина понякога се замислям...колко болка и тъга има на този свят .................................................................................................
Коментар направен на 30 Януари 2008 докато живее в къщата ти и го издържаш, трябва да прави каквото му казваш. ако не иска да ходи на училище, кажи му, че ще му намериш работа и ще му спреш джобните пари например. не задоволявай всичките му капризи, накарай го да се потруди преди да получи нещо, което иска .................................................................................................
Коментар направен на 30 Януари 2008 Първо - това неговото се вика пубертет и се случва на всички (на едни за повече време, на други за по0малко). И аз се прибирах по малките часове като бях на неговите години и то не винаги удома.
Второ - грешката ти е, че си му задоволила всички каапризи. Я му спри парите и му кажи, че докато не си оправи оценките няма да има с какво да си купи пиене. С умилкване няма да стане, с бой също. Просто му поставяш ясни условия - високи оценки = на джобни. Искаш нов телефон = уреджаш се със стипендия и ще ти го купя. Единственото условие е наистина да си изпълняваш обещанията. Вднъж издъниш ли се всичко отива на вятъра и повече няма да можеш да използваш същия подход.
Успех. .................................................................................................
Коментар направен на 30 Януари 2008 Нормално е държанието му мила. Военните имат нози навик да подтискат децата си. Сега дразнителя го няма и детето ти започва да се изявява. Радвай се, че в тая среда не е станал гей. А иначе може ли някой да даде точно пределение на понятиета "разумен и отговорен"? .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|