Дата на изпращане:19 Юни 2006 Семейството ми е сравнително добро.Родителите ме са добре образовани и горе-долу умни.Проблемът е че всички те пият вечер като се приберат.Пият, аз място не си намирах някога кагато живеех с тях.Страдам и сега като видя по улиците алкохолици и си представя, че брат ми и майка ми могат да стигнат до там.Като прекалят с пиячката се карат страшно и правят скандали, особено като са се напили от "мъка" и "напрежение".сутрин е друго и помен няма от хората които са били снощи в къщи, къщатата ни свети от чистота,брат ми си играе на компютъра и уж всичко е ОК.Но за мен не е-една нощ в къщата на ужаса и седмица нямам сили да живея от болка.Как мога да ги спра?Как да ги забравя?Как да ги оставя да станат за смях?.................................................................................................
Коментар направен на 24 Януари 2007 Naistina e ubiistveno da gleda6 kak nai lubimite ti hora se susipvat ot muka , i ti purvo suprejivqvash bolkata im, a polse i svoqta , 4e se izmu4vash ot susipvashtoto im povedenie.ne znam na kolko godini si, no se opitai po nqkakuv na4in da im pokaje6 4e sa mnogo stoinostni hora ,koito alkohola gi razvalq, 4e 6te e trudno da gi otkaje6 taka e, no purvo trabva da osuznaqt vredata, a za tova nai dobre da se oburnesh kum naqkoe kompetentno lice- psiholog, edisntveniq izhod e te da razberat 4e gre6at, ina4e da im zabranqvash ti ili da krie6 alkohol naprimer nqma da stane. NO ALKOHOLA N E E 6EGA RABOTA I VODI DO PRISTRASTQVANE, tova e hubavo 4e s eu4i6 ot gre6kite na drugite i si si napravil/a izvod 4e po putq na alkohola ne se stiga mnogo dale4.... .................................................................................................
Коментар направен на 21 Юни 2006 Знаеш ли имах същия проблем, но тази която се напиваше всяка вечер бях аз. От личен опит ще ти кажа, ако не вземат лично те решението да се спрат, мисля че спасение няма. То да е е детето ти да го накажеш, да говориш с него, да се опиташ да го вразумиш, но някой вече порастнал трудно е, почти невъзможно.
Аз също пиех, по-точно се наливах всяка вечер и то до степен такава, че не знаех с кой съм била, какво съм правила, какво съм говорила. А се имам за умна, имам престижна професия и мн. добро семейство. Близките ми искаха да ми помогнат, говореха ми, питаха ме имам ли нужда от помощ и винаги бяха до мен, но като правеха това с мен, т.е. като говорехме това беше на другия ден, аз осъзнала грешките си, даже ме беше срам от това което съм била вечерта. И така блезо 4г., мислех че във всеки един момент мага да спра, че всичко е под контрол, че пия защото имам проблеми, че като се натряскам спя без да сънувам кошмари, но всъщност алкохола беше се превърнал в мой най-голям приятел. Сама реших да спра, беше ми трудно, но не защото имах зависимост, а защото ми липсваше това състояние... От две години не съм се чувствала така по този тъй"върховен начин", спрях да пия, или по-точно да се наливам, но аз го реших, аз направих всичко по силите си, аз взех решението, погогна ми и моя психотерапевт...АЗ.. не го пиша с гл. букви за да се изтъквам, просто искам да ти кажа, човек не го ли реши сам, специално за алкохола друг не може да му помогне...
Живей живота си и гледай да не станеш като тях един ден,защото нишката е много тънка, пък и никой алкохолик не вярва, че е такъв(даже се обижда от тази дума), и никой не си признава,че е такъв докато един ден не спре.
Аз мисля,че бях, но си го признавам сега, ако някой ме бе нарекъл тока преди години, очите му щях да издера .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|